АСТРАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ (ЧАКРИ)

Един от основните закони на истинското окултно знание изисква от човека, който се посвещава на него, да извършва това с пълно съзнание. Той не трябва да предприема нищо, да не се упражнява в нищо, за последствията на което няма ясна предства. Учителят на окултизма, като дава някои съвети или упътвания, винаги споменава и за последствията, които могат да се появят за тялото, душата и духа на стремящия се към висшето познание.

Тук ще се покажат някои влияния на посвещението върху душата на ученика. Само този, който вече е запознат с това, което е изложено в по-предните статии, може с пълно съзнание да прави упражнения, водещи към познанието на свръхчувствените светове. И само при това условие той може да стане истински ученик на окултизма. Всеки опит да се върви в тъмнина строго се забранява от истинския учител на окултизма. Който не върви с открити очи по пътя на своето ученичество, той лесно може да стане медиум, но не и ясновидец, в смисъла на окултното познаване.

В този, който съзнателно извършва описаните в предидущите гла­ви упражнения, се появяват преди всичко известни изменения - в неговото тъй наречено астрално тяло (организма на душата). Този организъм може да бъде видян само от ясновидеца. Той може да се сравни с повече или по-малко светещ облак, в средата на който се намира физическото тяло на човека. В това астрално тяло се виждат всички стремежи, желания, страсти и представи на човека. Например чувствените желания се появяват в него като тъмно-червени излъчвания с определена форма. Чистата, благородна мисъл, се изразява в червеникаво-виолетови излъчвания. Ясното понятие на логично мислещия човек се явява като украсен с възжълт цвят образ, със съвършено определени контури. Неясните мисли на неопределено мислещия се появяват в образи с неопределени очертания. Мислите на човека с едностранчиви закърнели възгледи се изразяват в остри, но неподвижни очертания, докато мислите на лица, които лесно се поддават на странично влияние се виждат като подвижни изменчиви очертания и т.н.

Колкото повече човек се издига в своето душевно развитие, толкова по-правилно се организира неговото астрално тяло. В човек с неразвит душевен живот то има неопределен неоформен вид. Но и такова неоформено астрално тяло за ясновидеца се отделя съвършено ясно от обкръжаващото. То се простира от главата до средата на физическото тяло и има вид на самостоятелно тяло, с някои органи. Тези органи, за които тук става дума, се намират близо до следните физически части на тялото: първият - между очите; вторият - при щитовидния хрущял на ларинкса; третият - в областта на сърцето; четвъртият - близо до стомашната ямичка(пъпа); петият и шестият - в областта на корема. Тези образувания се наричат от окултистите "колела" (чакри) или пък "цветове на лотоса". Те се наричат така по тяхното сходство с колела или цветове, но разбира се, подобен израз е дотолкова приблизителен, доколкото, например е приблизително названието на двете части на белия дроб-"белодробни крила". Ясно е, че това е само сравнение. Тези цветове на лотоса в неразвития човек са оцветени с тъмни цветове и са неподвижни. Но в ясновидеца те са в движение и са обагрени със светещи цветни оттенъци. Също така и в медиума се зебелязва нещо подобно, макар и от друг род.

Когато ученикът на окултизма започне своите упражнения, в него преди всичко започват да светят цветовете на лотоса, след това те започват и да се въртят. С началото на въртенето се появява и способността ясновидство. Защото тези цветове са органи на чувствата на душата и тяхното въртене показва, че човек възприема свръхчувствените светове. Никой не може да види нещо свръхчувствено преди неговите астрални органи да се развият по този начин.

Астралният орган на чувствата, който се намира близо до ларинкса, дава ясновидска способност, посредством която се прониква в мислите на друго лице, той спомага също и за по-дълбоко проникване в истинските закони на природните явления. Органът близо до сърцето открива за ясновидеца настроението на другите хора. Който го развие, може също да различава и скритите сили в животните и растенията. С помощта на органа, разположен до стомашната ямичка, се познават способностите и талантите на хората, с помощта му може да се отгатне каква служба изпълняват в природното стопанство животните, растенията, камъните, металите, атмосферните явления и други.

Органът близо до ларинкса има шестнадесет листчета или спици; близо до сърцето - дванадесет; в стомашната ямичка - десет.

С развитието на тези органи за чувства са свързани известни ду­шевни функции. И който правилно се упражнява в известна посока, той внася нещо за развитието на съответния астрален орган. От лотоса с шестнадесетолистен цвят, осем листчета са били вече развити през по-ранните степени на човешката еволюция, в най-далечното минало. За развитото на тези листчета човек нищо не допринася сам. Той ги е получил като дар от природата, когато неговото съзнание се е намирало в състояние на тъмен и дълбок сън. На тогавашната степен в човешкото развитие те са били вече в действие, но тяхната дейност е съответствала на смътното и тъмното състояние на съзнанието, когато съзнанието се е прояснило, листчетата потъмнели и тяхната дейност се прекратила. Останалите осем листчета човек може да развие сам с помощта на съзнателни упражнения. С това целият цвят на лотоса става светъл и започва да се върти. От развитието на всяко от тези шестнадесет листчета зависи придобиването на известни способности. Но както вече се каза, човек може да развие съзнателно само осем от тях, тогава останалите осем се появяват сами. Развитието се извършва по следния начин. Човек трябва да съсредоточи своето внимание и грижа върху известни душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно. Има осем вида процеси.

Първият се състои в начина по който се усвояват представите. В това отношение човек обикновено се оставя на случая. Той слуша едно или друго, вижда това или онова и от този материал си образува понятията. Докато това продължава, неговия шестнадесетолистен цвят на лотоса остава съвсем бездействен, но когато той вземе в ръце собственото си развитие в показаната насока, цветът се съживява. За достигане на тази цел той трябва да се отнася с голямо внимание към своите представи и всяка представа да придобие за него ново значение. Той трябва да види във всяка представа определена вест за нещата във външния свят и да не се задоволява с представи, които нямат това значение. Необходимо е да строи своя свят от понятия по такъв начин, че той да бъде вярно отражение на външния свят, а всички неверни представи да отстранява.

Вторият душевен процес, към който е необходимо да се отнасяме по подобен начин, засяга всички взети решения. Ученикът трябва даже и към най-незначителното свое решение да поставя обмислени мотиви. Всички необмислени действие и всички безцелни постъпки, трябва да бъдат далеч от неговата душа. За всичко той трябва да има добре обмислени основания, а това, което няма основателни причини, трябва да се изостави.

Третият процес се отнася към говора. Само онова, което има смисъл и значение, трябва да излиза от устата на ученика. Всеки разговор сам за себе си го отдалечава от пътя. Той трябва да избягва обикновения разговор, в който хората си разменят малко съдържателни и пъстри фрази. Но при това той съвършено не трябва да се отделя от своите близки. Само в общуване с хората неговите думи ще добият значение. Той трябва да говори с всеки и на всеки да отговаря, но да прави това с пълно разбиране, като всестранно обмисля своите думи. Нито твърде много, нито твърде малко думи трябва да се съдържат в неговия говор.

Четвъртият душевен процес се състои в регулиране на външните постъпки. Ученикът трябва да се старае така да направлява своите действия, че те да се съгласуват с действията на неговите близки и с околните условия. Ако се подбужда към действие от нещо външно, той е длъжен да се погрижи, колкото е възможно по-добре, да съгласува своите действия с подбудителната причина, но ако той действа от вътрешни лодбуждения, тогава трябва да обмисли колкото е възможно по-точно, всички последствия от своите постъпки.

Петото условие се състои в правилно разпределяне на целия живот на ученика. Той трябва да живее в хармония с природата и със законите на духа. Не бива да бърза и не бива да изостава назад. Бързината и леността трябва да му бъдат еднакво чужди. Необходимо е да гледа на живота като средство за приложение на своите сили и съгласно това да управлява себе си. Грижата за здравето и всички привички да се направляват по такъв начин, че в резултат да се получи хармоничен живот.

Шестото условие се отнася за човешките стремежи. Учеиикът трябва да измери своите способности и своите познания, и да не върши нищо, което излиза от размерите на неговите сили, но също така той не трябва да изпуска нищо, което е в техния размер. От друга страна, той трябва да си постави цели, свързани с идеалите и възвишените задължения на човека. Не бива да се чувства само безсмислено колело в общия механизъм на света, а да се труди да разбере своите задачи, като се издига над всекидневния живот.

Седмото условие - неговият душевен живот трябва да се състои в желание да научи колкото е възможно повече от живота. Нищо, което може да го обогати с опит, не бива да премине незабелязано за ученика. Ако той извърши нещо неправилно или непълно, това да послужи като повод да може в бъдеще да извършат нещо подобно, но по-съвършено. Забележи ли да правят нещо други хора, той трябва да наблюдава техните действия със същата цел. Трябва да пожъне богато съкровище от опити, като винаги грижливо се справя с тях и като не прави нищо, без да се вгледа в преживяванията, които биха могли да му помогнат при неговите решения и при изпълнение на преследваната цел.

Последното, осмо условие е следното: ученикът трябва от време на време да се вглежда в своя вътрешен свят. Той трябва да се вдълбочи в самия себе си, грижливо да се съветва със себе си, да изработва и проверява своите жизнени принципи като мислено преглежда знанията си, измерва своите задължения, размишлява върху съдържанието на своя живот и неговите цели и т.н.

Всички тези въпроси се обсъждаха в предишните глави, тук те се изброяват наново само по отношение на шестнадесетолистния лотос. Последният става по-съвършен и по-съвършен в зависимост от това, доколко ученикът развива тези качества, понеже от такива упражнения зависи развитието на ясновидството. Колкото повече всичко, което човек мисли и говори, се съгласува с действителността във външния свят, толкова по-бързо се развива този дар. Който мисли или говори лъжливо, той убива нещо в самия зародиш на шестнадесетолистния цвят. Справедливостта, искреността и честността,се явяват в това отношение творчески сили,а лъжата, лицемерието, недобросъвестността - сили разрушителни. И ученикът трябва да знае, че не е достатъчно само доброто намерение, а то трябва действително да се достигне. Ако мислите или думите на някои не отговарят на действителността, в астралния орган на чувството у мислещия или говорещия лъжа нещо се разрушава, дори и да е имал най-добри намерения. Това произхожда по същия неотменим закон, по който детето, като пипне огъня се изгаря, макар че го прави от незнание.

Когато се достигат изброените душевни качества в шестнадесетолистния лотос се появяват нюанси от великолепни цветни оттенъци, и той започва правилно да се движи. Но ясновидският дар ще се появи само след като се достигне до известна степен в душевното развитие. Докато ученикът трябва да се придържа към посоченото направление, този дар не ще се появи. Това доказва, че необходимата зрялост още не е достигната. И само когато животът в посоченото направление стане привичка, се появяват и първите проблясъци на ясновидството. Тогава не е трудно изпълнението на правилата, а постоянният контрол над себе си става излишен и всичко се върши вече като по навик.

Има и други начини за развитието на шестнадесетолистния цвят на лотоса, но всички те се отхвърлят от истинската окултна наука, понеже водят към разрушение на телесното здраве и към нравствена гибел. Описаният начин е по-продължителен и по-труден, но затова пък води сигурно към целта и дава нравствено укрепване и сила на човека.

Ако към всичко гореописано се прибави още и спазването на известни правила, които ученикът може да получи само устно от учителя, тогава развитието на този лотос значително се ускорява. Но тъй като такива сведения могат да се дадат само в окултната школа, към която не всеки може да принадлежи, то стремящият се към развитие ученик трябва да се ограничи само с горните осем правила. Тяхното влияние върху астралното тяло ще настъпи сигурно, макар и по-бавно. За ученикът в окултната школа изпълнението на тези основни закони е съвършено необходимо. Ако премине към окултното обучение, без да спазва тези закони, той ще встъпи във висшите светове без верен вътрешен ръководител, и вместо познанието на истината, би се подложил на много грешки и илюзии. В известен смисъл той ще стане много по-сляп, отколкото преди, защото по-рано поне е стоял здраво в чувствения свят и в него е имал известна опорна точка, сега той вижда вън от неговите предели и започва и в него да греши, без да се е укрепил във висшия свят. И може да се случи съвсем да не успява да различи истината от заблуждението и окончателно да изгуби правилния смисъл на живота. Именно за това е много важно да се развива необходимото търпение.

Ако ние не повикаме към живот от дълбочината на нашето сърце ясното съзнание, че има нещо по-високо от самите нас, то ние не ще намерим в себе си сили, за да се издигнем до висшите възприятия. Посветеният е придобил сила да повдига главата си към висините на познанието като е склонил сърцето си към дълбоко и живо благоговение. Духовните висини могат да се достигнат само като се премине през вратата на смирението. Истинското познание може да се достигне само когато се почита това познание. Разбира се, човекът има пра­во със собствени очи да гледа светлината, но той трябва да придобие това право. В духовния живот владеят същите закони, каквито и в материалния. Ако се натрие стъклена пръчка със съответна тъкан, тя се наелектризира, т.е. получава сила да привлича малки частици. Всеки, запознат с физиката, знае това. Също така и всички, които владеят началните основи на окултизма, знаят, че чувството на истинско благоговение развива в душата сила, която рано или късно ще приближи човека във висшето познаване.

Този, който има наклонност към благоговение или който по щастие го е получил чрез съответното възпитание, носи в себе си много благоприятни условия, когато в бъдния свой живот потърси достъп към висшето познание. Онзи, който не притежава такава подготовка още при първите стъпки на пътя ще срещне пречки, ако чрез енергично самовъзпитание не развие чувството на благоговение.

За всеки трябва да бъде ясно, че при пълното потъване в днешните житейски суети, много трудно може да се достигне познанието на висшите светове. При тези условия само енергичната работа над самия себе си може да помогне на човека. В онези времена, когато условията на материалния живот не са били толкова сложни, по-лесно се е достигало духовното издигане. Достойното за почит, издигнато до святост, се е отделяло от другите житейски понятия. Във века на критиката идеалите се принизяват. Други чувства заемат мястото на почитта, преклонението, обожаването и удивлението. Нашият век оставя все по-назад тия чувства и съвременният човек във всекидневния си живот твърде рядко се сеща за тях. Но този, който търси висшето познание,трябва да възроди в себе си тези чувства, трябва да се научи да ги влива в своята душа. Това се постига не със знание, а с живот.

НОВИНИ

Цялостност е един важен аспект на духовното израстване. Това е действане, говорене и поведение, което уважава вас самите и другите. Това е проверяване на неща, преди вие да ги извършите, а извършвате само тези неща, които знаете, че те са истина. Начин да живеете в цялостност означава да живеете в хармония с вашите вярвания и ценности, а това ще ускори вашето израстване и направи процеса много по-радостен. Цялостност ще донесе яснота и ред във всяка област на вашия живот. Разглеждайте възможностите, които се явяват по вашия път и изберете тези, не защото изглеждат обаятелни, но защото те са в помощ на други. 

Рейки Магазин

ЛОТОСЪТ

Последствията от изопаченото развитие на лотосовия цвят в случай, че се развие ясновидството, са не само илюзиите и фантастичните представи, а и различни отклонения и неустойчивост в обикновения живот. Човек става боязлив, завистлив, тщеславен, надменен, своеволен и т.н., даже ако по-рано не е притежавал такива качества.

Вече се каза, че осемте листчета от шестнадесетолистния лотос са били развити още в далечното минало и че те при окултното обучение се явяват сами. Затова цялото внимание трябва да се отправи към другите осем листчета". При неправилното обучение много лесно се появяват само по-рано развитите листчета, а онези, които наново трябва да бе образуват, остават неразвити. Това е възможно особено тогава, когато при окултната подготовка се придава малко значение на логичното, разумно мислене, понеже за ученика на окултизма е много важно той да бъде човек с разумно и ясно мислене. Голямо значение има и постигането на яснота в говора. Хората, които започват да усещат нещо свръхчувствено, охотно говорят за тези неща и с това спират своето правилно развитие. Колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре. Във всеки случай преди да се достигне известно ясно разбиране не трябва да се говори за тях.

В началото на окултното обучение учениците са склонни да се учудват колко слаб интерес проявява учителят към разказите за техните преживявания. Най-добре би било, ако те съвършено мълчат за своя вътрешен опит и говорят само за това, доколко са сполучили да преминат своите упражнения или не, и за това, доколко сполучливо следват упътванията на учителя. Понеже окултният учител има съвсем други източници, за да съди за техните успехи, отколкото техните преки съобщения. Развиващият се астрален орган (шестнадесетолистния лотос), от такива съобщения винаги отчасти загрубява, а неговите листчета трябва да останат пластични и гъвкави. За разяснение на казаното ще посочим един пример, но за яснота ще го вземем от обикновения живот, а не от свръхчувствения. Да предположим, че аз слушам някое известие и си съставям незабавно свое мнение за него. След време аз получавам и друго известие за същия предмет, което е различно от първото. Предвид на това, аз съм принуден да изменя предишното си мнение. Последствието от това ще бъде неблагоприятно влияние върху моя шестнадесетолистен цвят на лотоса: Съвсем иначе би било, ако в началото аз се въздържам от съждение и вътрешно в мислите си и външно в думите аз мълча, докато не получа съвсем правилна основа за своето мнение. Внимателността в съжденията и в тяхното изказване става постепенно отличителна черта на ученика. И в същото време расте неговата възприемчивост към впечатленията и опитите, които той прекарва извън себе си в мълчание, като се старае да придобие, колкото е възможно повече основания за съставяне на своето заключение. Благодарение на такава въздържаност в листчетата на лотоса се появяват гълъбово-червени или розово-червени оттенъци, докато при невъздържаност се получават тъмночервени и оранжеви оттенъци.

Подобно на шестнадесетолистния цвят на лотоса се създава и дванадесетолистния, който се намира близо до сърцето и в него половината листчета са съществували и действали в миналите стадии на човешкото развитие. Затова в окултното обучение тези шест листчета не се нуждаят от каквото и да било развитие. Те започват веднага да функционират, щом се пристъпи към развитието на другите шест. И за да помогне на това развитие, човек трябва да даде известно направление на някои от своите душевни действия.