Във всеки човек спят способности посредством които той може да достигне познанието на висшите светове. Мистикът, гностикът или теософът говорят за света на душата и на духа като за понятия толкова действителни, колкото за другите е действително това, което се вижда с физическите очи и се усеща с физическите ръце. И неговите слушатели са в право да твърдят, че онова, за което той говори, аз мога също да узная, ако развия в себе си онези сили, които в него са вече пробудени, а в мене още спят. Въпросът е само с какво да се започне, за да се разбудят тези сили. На това могат да ни научат само онези, които вече са ги пробудили.

От незапомнени времена са съществували школи, в които лицата, които са развили висшите си способности, са давали наставления на онези, които са се стремели да развият в себе си същите способности. Такива школи се наричат езотерични или тайни школи, а обучението, което се преподава там - обучение в тайната на окултната наука. Никак не е чудно, че казаното може да предизвика недоразумение - защо тези лица крият своите познания? Ако в тях има неща действително сериозни, то няма нужда до ги държат в тайна, напротив, може и трябва да ги откриват и направят достояние на цялото човечество.

Посветените в същността на тайното знание ни най-малко не се учудват на такова разсъждение на непосветените. Тайната на посветените разбира само този, който сам е посветен до известна степен в тайната на живота. Но пита се, по какъв начин непосветеният може да почувства някакъв интерес към тъй нареченото тайно знание? На какво основание той трябва да търси такова знание, за природата на което не може да си състави някаква представа? В основата на този въпрос лежи грешното понятие за същността на тайното знание. Всъщност тайното знание се подчинява на същите закони, както и всяко човешко знание. То е тайна за средния човек в същия смисъл, в какъвто писмото е тайна за неграмотния. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилен път, така всеки може да стане таен ученик и даже учител, ако избере съответния път. Само в едно отношение условията тук са други, а именно: независимо от желанието на човека за усвояване на изкуството писане, могат да се явят препятствия като бедност или културните условия, в които човек е роден; за достигане познание на висшите светове за този, който сериозно търси това, не съществуват никакви препятствия.

Мнозина смятат, че учителите, които могат да дадат разяснение за висшите знания, трябва да се търсят на определено място. Всеки, който сериозно се стреми към висшите знания, няма да се бои от никакви препят­ствия, за да намери Посветения, който да го въведе във висшите тайни на света. От друга страна, за всеки трябва да бъде ясно, че и посветеният при всеки случай ще намери този, който сериозно и дълбоко се стреми към вис­шето познание, защото съществува строг закон за Посветените, според който никой човек не се лишава от правото на знанието, до което той е дорасъл вътрешно. Заедно с този закон има и друг също строг закон - на никой не могат да бъдат дадени тайните знания, за които той още не е повикан. Колкото е по-съвършен Просветеният, толкова по-строго се изпълняват от него тези два закона. Орденът на Посветените е ограден с непроницаема стена и двата посочени закона образуват връзките, които свързват съставните части на тази стена. Ти може да се намираш в най-интимна дружба с Посветения, но тази стена ще те разделя от него дотогава, докато не станеш също Посветен; ти можеш напълно да се ползваш от любовта и сърцето на Посветения, но той няма да ти повери своята тайна, ако ти не бъдеш достатъчно зрял за това; ти можеш да го ласкаещ, можеш да го питаш, нищо не може да го застави да ти открие онова, което той не смее да ти открие, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно.

Пътищата, които водят човека към зрялост и го правят достоен да възприеме духовната тайна, са точно определени. Тяхното направление е начертано с вечни букви в храмовете, където Посветените па­зят висшите тайни. В старите доисторични времена тези храмове са били видими и за физическото зрение. Сега, когато животът съвършено е изгубил духовността, те са невидими за външното око. Но те съ­ществуват навсякъде и всеки, който ги търси, ще ги намери.

Само в своята собствена душа човекът може да намери средства­та, които да накарат Посветения да се разкрие пред него. Той е длъжен да развие в себе си до висока степен известни качества, и само то­гава може да му бъдат съобщени висшите съкровища на духа.

Известно основно настроение на душата трябва да послужи като начало на това. Окултистът нарича това основно настроение път на благоговение, и само този, който притежава такова основно настроение, може да стане ученик. Опитният в тази област знае какви наклонности се забелязват в детинство у тези, които по-късно стават ученици. Има деца, които със свещен трепет гледат на почитаните от тях личности. Подобно отнасяне събужда в дълбочината на тяхната душа чувство, което унищожава всяка мисъл за критика, всяка сянка за противодействие. Такива деца стават юноши и девойки, които са способни да се радват, когато гледат нещо достойно за почит. От такива деца излизат много ученици. Ако някой стои пред вратата на дълбоко почитан човек и го изпълва свещен трепет, когато влиза в стаята, която му се струва светилище, той притежава чувство, което може да послужи като зародиш за неговото бъдещо ученичество. Честит е този, който носи в себе си такива наклонности. Но не трябва да се мисли, че такива наклонности носят зародиш за сляпа покорност и робски чувства. Опитът показва, че по-добре от всички и по-независимо държат главата си тези, които знаят да благоговеят там, където благоговението е уместно. А то е уместно тогава, когато произтича от дълбочината на сърцето.

Ако ние не повикаме към живот от дълбочината на нашето сърце ясното съзнание, че има нещо по-високо от самите нас, то ние не ще намерим в себе си сили, за да се издигнем до висшите възприятия. Посветеният е придобил сила да повдига главата си към висините на познанието като е склонил сърцето си към дълбоко и живо благоговение. Духовните висини могат да се достигнат само като се премине през вратата на смирението. Истинското познание може да се достигне само когато се почита това познание. Разбира се, човекът има пра­во със собствени очи да гледа светлината, но той трябва да придобие това право. В духовния живот владеят същите закони, каквито и в материалния. Ако се натрие стъклена пръчка със съответна тъкан, тя се наелектризира, т.е. получава сила да привлича малки частици. Всеки, запознат с физиката, знае това. Също така и всички, които владеят началните основи на окултизма, знаят, че чувството на истинско благоговение развива в душата сила, която рано или късно ще приближи човека във висшето познаване.

Този, който има наклонност към благоговение или който по щастие го е получил чрез съответното възпитание, носи в себе си много благоприятни условия, когато в бъдния свой живот потърси достъп към висшето познание. Онзи, който не притежава такава подготовка още при първите стъпки на пътя ще срещне пречки, ако чрез енергично самовъзпитание не развие чувството на благоговение. В днешно време е много важно да се обърне особено внимание на това. Нашата цивилизация .настройва хората повече към критика, към осъждане, отколкото към благоговение и предано почитане. Нашите деца много по-лесно критикуват, отколкото се прекланят пред висшето. А при това всяка критика, всяка осъждаща мисъл, толкова понижават силите на душата към висшето познание, колкото самоотверженото почитание ги развива. С това ние не говорим против нашата цивилизация. Именно по силата на критиката и съзнателното отнасяне на човека към правилото "всичко изпитвайте и приемайте доброто", ние дължим величието на нашата култура. Никога човек ни би достигнал тези резултати в науката, промишлеността, в начините на съобщенията, не би стигнал и до днешните правови отношения, ако навсякъде не си е служил с критиката и не се е ползвал от мащаба на собствения си разум. Тези придобивки във външната култура обаче е трябвало да бъдат заплатени със съответната загуба на духовност и висши познания.

За всеки трябва да бъде ясно, че при пълното потъване в днешните житейски суети, много трудно може да се достигне познанието на висшите светове. При тези условия само енергичната работа над самия себе си може да помогне на човека. В онези времена, когато условията на материалния живот не са били толкова сложни, по-лесно се е достигало духовното издигане. Достойното за почит, издигнато до святост, се е отделяло от другите житейски понятия. Във века на критиката идеалите се принизяват. Други чувства заемат мястото на почитта, преклонението, обожаването и удивлението. Нашият век оставя все по-назад тия чувства и съвременният човек във всекидневния си живот твърде рядко се сеща за тях. Но този, който търси висшето познание,трябва да възроди в себе си тези чувства, трябва да се научи да ги влива в своята душа. Това се постига не със знание, а с живот. Който иска да стане ученик, трябва навсякъде, във всичко обкръжаващо го и в своите собствени преживявания да търси онова, което може да възбуди чувство на удивление и благоговение. Навсякъде, където е възможно, той трябва да се въздържа от всякаква критика и всякакво осъждане. Ако аз срещна някого и осъдя някоя негова слабост, то аз губя най-висшата си духовна сила, но ако се помъча с любов да се задълбоча в неговите добри качества, с това аз събирам тази сила. Учениците на окултизма трябва винаги да следват това правило. Опитните окултисти знаят каква сила се придобива, ако във всички неща се вижда доброто и се въздържа от осъждане. Но това не трябва да бъде външно правило в живота. То трябва да проникне самата дълбочина на нашата душа. Човек може сам да усъвършенства себе си, той може напълно да се преобрази. Това преобразяване обаче трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговите мисли. Не е достатъчно външно да проявява уважение към едно или друго същество, той трябва да храни такова уважение в своите мисли. Трябва съвършено да изгони от съзнанието си всяка помисъл за осъждане и критика и да се старае да развие в себе си мисли за уважение и благоговение.

Всеки момент, когато това се постига, в човека се пробуждат сили, които иначе биха останали в спящо състояние. Чрез това в човека се открива духовното зрение. Той започва да вижда неща, които по-рано са били невидими за него, започва да разбира, че дотогава е виждал само част от света. Всеки човек за него се явява в съвършено друг вид, макар че засега той още не може да вижда човешката аура - за това е необходимо по-високо развитие.

Незабелязано за външния свят се извършва встъпването на ученика в пътя на познанието. Възможно е и никой да не забележи промените в него. Той изпълнява своите задължения, труди се, както и по-рано. Промяната става само вътре в него, скрита за външния поглед. Целият душевен живот на човека се просветлява от това основно настроение за благоговение към всичко, което е истински достойно. В това единствено основно чувство се събира като в център целият душевен живот на човека. Както слънцето със своите лъчи съживява всичко живо, така и благоговението в ученика одухотворява всички чувства на душата му.

Отначало човек не вярва, че такива чувства като почит и уважение могат да имат нещо общо със способността за познание. Това произлиза от обстоятелството, че ние сме свикнали да си представяме способността за познание като нямаща никаква връзка с другите душевни действия. Но при това се пропуска, че душата е тази, която познава. Чувствата за душата са същото, каквото е храната за тялото. Ако на тялото се дава вместо хляб камък, то неговата дейност ще се прекрати. Същото става и с душата. За нея почитта, уважението, благоговението са питателни вещества, които я правят здрава и силна и преди всичко силна за познавателна дейност. И обратно - презрението, омразата, неоценяването качествата на достойния парализират н убиват познавателната способност. За окултиста този факт се вижда в аурата на човека. Душата, която е развила чувството за почит и благоговение, променя своята аура. Жълто-червените и керемидено-червените цветове изчезват и се заменят с гълъбово-червени. Заедно с това се открива нова способност за познание. Ученикът започва да познава такива неща от обкръжаващата го среда, за които по-рано не е имал никакво понятие. Благоговението събужда в душата симпатическа сила, посредством която към нас се претеглят свойствата на обкръжаващите ни същества, които дотогава са били скрити (окултни) за нас.

Още по-действено ще стане придобитото чувство за благоговение, когато към него се присъедини и друго чувство. То се състои в това, че човек се приучава да отдава по-малко значение на впечатленията си от външния свят и в замяна на това да развива силно вътрешния си живот. Човек, който преминава от едно впечатление към друго, който всякога търси развлечения, не е годен за окултното знание. Ученикът не трябва да бъде глух за впечатления, които идат от вътрешния свят, но богатството на неговия вътрешен живот трябва да направлява тези впечатления. Човек със силно чувствителна душа, при преминаване през планинска местност има различни преживявания от човек с бедни чувства. Само преживяното вътре в нас ни дава ключа за красота на външния свят. В душата на човек, който плава по море, могат да се породят съвсем малко преживявания, докато друг при същите условия възприема безсмъртната реч на Мировия Дух и му се откриват тайните на миротворението. Нужно е само умело да се отнасяш със своите собствени чувства и представи, ако искаш да развиеш дълбоко съдържателно отношение към външния свят. Светът във всички свои прояви е изпълнен с божествено величие, но за да намерим величието в това,което ни обкръжава, трябва предварително да го преживеем в нашата собствена душа.

За тази цел ученикът трябва да намери в своя живот такива минути, в които той в самота и тишина да се погълне в себе си. Но в тези мигове той не трябва да се предава на размишление за своето лично аз. Това би го довело до противоположни резултати. Той трябва в такива минути на вътрешна тишина да даде отзвук на преживяното, на всичко онова, което му е открил външният свят. Всеки цвят, всяко животно, всяко явление ще му открият в тези минути на тишина неочаквани тайни. Това ще го подготви да гледа на всички впечатления от външния свят със съвсем други очи. Преминаването от едно впечатление към друго притъпява способността за познаването. Само възприемащият, който се стреми възприетото да му открие своята същност, успява да развие своята познавателна способност. Ученикът не трябва да се стреми да продължи усещането, а чрез вътрешната дейност да обработва възприетото.

Тук се крие твърде опасен подводен камък. Вместо да работи в себе си той може да отправи силите на волята си, за да задържи възприетото впечатление и изчерпи доставяната от него наслада и тогава за ученика се откриват много източници на заблуждение. Той трябва да премине през цял ред съблазни. Всички те искат да завладеят неговото "аз", да го затворят в себе си,тогава, когато той трябва да го открие за света. Той трябва да търси впечатленията, защото само така може да пренесе външния свят в своята душа. Ако се притъпи за впечатления, той ще прилича на растение, което няма да бъде повече в състояние да привлича към себе си храна от околната среда. А ако се ограничи само във възприемане на впечатления, той се затваря в себе си и ще има значение само за себе си, но не и за света. Колкото и силно да живее, колкото и силно да развива своето "аз", светът ще го отдели от себе си. За света той е мъртъв. Ученикът гледа на всички впечатления само като на средство да стане по-ценен за света. За него насладата е само наставник, който му тълкува живота. Той се учи не да събира знания като съкровища, а да може със своето знание да послужи на света.

Съществува основен закон в тайната наука, който не трябва да се нарушава. Всеки учител трябва да го запечата в съзнанието на своя ученик. Този закон гласи: всяко познание, с което ти искаш само да се обогатиш, да събираш съкровища вътре в себе си, ще те откъсне от твоя Път, но всяко познание, което ти търсиш за благото на човечеството и всеобщото развитие, ще те премести крачка напред. Този закон трябва непременно да се изпълни. И не можеш да станеш ученик, ако не направиш този закон ръководна нишка в своя живот. В много окултни школи тази истина е формирана така:всяка идея, която не стане за тебе идеал, убива твоята духовна сила; всяка идея, която става за тебе идеал, създава в теб жизнена сила.