РАЖДАНЕ

Процесът на раждане като човешко същество е доста сложен и се подчинява на множество правила. Например е много по-трудно да отидеш в материалния свят от низшето астрално поле, отколкото от висшето.

В низшето астрално измерение на духовния свят има много същества, които искат да се родят на земята, но не могат. Съществува нещо като проучване, набор от условия, на които съществото трябва да отговаря, за да му се позволи да влезе отново в нашия свят. Макар да е поддържан и управляван от кармата, самият процес на проучване е божественото средство, което предпазва хората на земята от най-отрицателно настроените елементи. На съществата от низшето астрално поле, които биват отхвърляни при пресяването, не им остава нищо друго, освен да продължат растежа си там, колкото и бавен да е той, придвижвайки се сантиметър по сантиметър към истинското пробуждане.

В низшето астрално ниво често се натъквам на души, които наричам „духове ембриони" - същества, пометнати или премахнати чрез аборт и отново върнали се там. Духовете ембриони изглеждат доста чудновато - те са целите набръчкани, имат големи, изпъкнали очи и излъчват странно сияние. Много жени, които са правили аборт, носят в себе си дълбоко чувство за вина. В някои случаи обаче тази вина е неоснователна. Стигнах до това заключение, след като дълго и внимателно проучвах духовете ембриони. Индивидите, чиято карма е да се превърнат в духове ембриони, имат склонност към необикновен егоизъм. Те обикновено биха направили всичко за своя интерес, дори биха убили, за да получат каквото искат. Всъщност нашият свят може прекрасно да мине без такива хора. Но искам да поясня - това не означава, че съм защитник на абортите. Просто искам да изтъкна, че в своята необятна мъдрост Абсолютното е измислило начини да ни предпази от най-лошите същества и понякога абортът служи именно за тази цел.

Правилата за прераждане на земята са много по-широкообхватни от онези, които управляват индивидуалната карма. Това са принципи, регулиращи и поддържащи деликатното равновесие между материалния и астралния свят, и кармични принципи, едновременно ограничаващи и внасящи хармония. В основни линии те пресяват онези, които ще се родят тук. Самият факт, че сте живи, доказва, че отговаряте на основните изисквания.

И отново - повечето индивиди, на които не се позволява да напуснат низшето астрално ниво, са крайно отрицателни. Този негативизъм се дължи на прекомерната им, крайна себичност, която на земята наричаме „зло". Следвайки принципа, че мисълта поражда реалност, обитателите на низшето астрално ниво си създават съществуване, отговарящо на общоприетата представа за ада. Разбира се, съществата, които живеят на тези места, искат да се измъкнат оттам възможно най-бързо: те гледат на прераждането на земята като на начин за бягство. Използвайки силата на това завладяващо желание, някое такова същество понякога се провира през защитната преграда и успява да бъде заченато, но това рядко завършва с раждане. Обикновено тези същества биват помятани или премахвани чрез аборт и изпращани обратно в низшето астрално ниво, откъдето са дошли. Те може да повторят процеса много пъти. В някои случаи желанието да бъдат родени е толкова голямо, че успяват да се промъкнат през ситото и да постигнат целта си. Но в резултат от неестествения начин на влизане такива същества често се раждат с аномалии.

За щастие повечето деца се раждат от астралния в материалния свят като здрави мънички хора. И при това идват с пълен кармичен набор.

Много родители се чудят, че техните деца, макар да си приличат физически, имат така смайващо различни характери. В Япония имаме такава поговорка: „Жабата ражда жабчета". На английски се казва: „Какъвто бащата, такъв и синът". Но имаме и поговорката „Орлите мътят соколи", или в английския й вариант: „Черната кокошка снася бели яйца". Тези на пръв поглед противоречиви пословици всъщност са верни.

Често работя с компютър. Ужасно ми е интересно това, че една малка промяна в програмата може да даде съвсем различен резултат. По същия начин наследствеността зависи от една програма, от връзката между определен брой гени. Ако един от гените е увреден или подреждането се промени, роденото дете наследява тези промени. Начините да стане това са много и тогава дори общият модел да е същият, между двама индивиди се появяват огромни разлики. Макар това да е разумното медицинско обяснение за огромните различия между децата от едни и същи родители, то по никакъв начин не изяснява кое предизвиква тези миниатюрни промени в свързването на гените. Смятам, че те се получават в отговор на кармичния облик на индивида.

Между децата на едни и същи родители има разлики, но тези разлики стават още повече, ако човек разгледа, да кажем, един клас от началното училище. На този етап и странностите, и талантите на децата вече са се проявили. Малчуганите още не са натрупали достатъчно знания за този свят и съществуват по-скоро във вид на суровина. Много от характеристиките, които едно дете притежава, са продължение на уникалното му естество, придобито от предишните прераждания.

Няколко години след раждането си детето има спомени за астралното измерение, което току-що е напуснало. Спомените му са такива, каквито може да има един възрастен, след като се събуди от сън и все още е потопен в чувството от преживяването, но не може да си спомни подробностите. Астралната памет, която притежават децата, е една от причините за тяхната искреност и наивност. Те току-що са дошли от място, където желанията и визуализацията създават реалност. Понякога им е много трудно да приемат, че не е възможно да си пожелаят нещо и то тутакси да се сбъдне. Трябва да се научат, че тук са оковани във физическо тяло, което ги предпазва от проявите на пълен егоизъм и своенравие. Някои деца стават много мрачни и потиснати, когато най-сетне осъзнаят, че са затворени в своите тесни, малки черупки.

Напоследък в колонките за семейния живот на японските вестници се появиха множество статии за деца с тежки фобии и други психологически отклонения като аутизъм. Тези проблеми очевидно причиняват страдания не само на детето, но и на цялото му семейство.